|
|||||||||||
|
Компютър на лизинг.
|
Днес ще ви разкажа за купуването на лизинг. Бързам да успокоя, че това няма да бъде финансов урок, а по-скоро житейски и то не урок, че уроците са скучни, ами опит. От известно време имам наблюдения върху кандидатстването за лизинг, но днешната истинска история направо ме промени душевно. Картинката - дърт циганин, да ме извинявате, ама аз като кажа дърт ром си мисля за нещо хубаво и скъпо, а не мръсно и миришещо. С него накуп - 3 малки циганчета, още навлизащи в занаята. Стоката - компютър, малиййй, стаааме модернии. Ще се купува на лизинг, дядото е инвалид и е от този тип хора, които вечно си мрънкат нещо под носа, но за жалост ги чуват всички. Първи въпрос: телефон, който ще дадете? - Ааа, аз телефон няма да давам, щото нямам. За к'во ми е телефон? Само да ме притесняват нек'ви си. Нямам телефон, не ми трябват такива лоши работи. - Ама, не може без телефон.. те трябва да Ви се обадят. - Да се обаждат, аз телефон нямам. - Е, добре, те как ще се свържат с Вас тогава?! - Както искат, аз у нас телефон нямам. Имам телевизор. - Трябва телефон.. Малкото циганче: ше дадем телефона на чичо, който е у баба, ама го вдига дядо. - Добре.. семейно положение? - Ергенин! - Как така? Не сте женен значи? - Не, виж, то го пише туй в личната карта. Чети там. - Не, тук не пише.. - Ергенин съм, пише си. - Значи не сте се женили.. - Да, аз съм си ергенин, ергенин съм, като Ви казвам. За какво ми да се женя? Аз съм ергенин. Такъв съм си. - Къде живеете в момента? - У нас живея, къде да живея. Аз си живея у нас. Ергенин съм. - Откога живеете там? Собствено ли е жилището? - Баба ми Анка живееше там и дядо ми Пенчо. Той свиреше на цигулка. Беше известен 60-те години, ама сега умря и вече не свири. - Колко пари взимате?
|
- Пенсия взимам, 142 лева. Невалид съм, ама то октомври ще има уравнение на пенсиите. Ма пуу, октомври далече..
|
Лаптопи Бижута Инсталиране Навигация |