Разяснителен речник на Северозападните думи и изрази

(диалектология за аматьори)

УВОД

Само който е минавал оттам, ще разбере напълно за какво става дума. Северозападният човек е различен антропологичен вид. Може би е произлязъл от по-особен род маймуни.

Първата реакция на чужденеца, попаднал в северозападно село или градче и станал свидетел на обикновен комшийски разговор, е страх. Стрес. Не може да проумее защо тези същества се опитват да се надвикат и си разменят такива любезности, от които да ти настръхнат косите, да ти се обърнат червата.

В Резерват „СЕВЕРОЗАПАД“ въпросът „Какво правиш?“ звучи „Кво праиш, бе, а ти еба майкята?“ (с ударение на е-то). Когато срещне съседа, типичната северозападна около петдесетгодишна жена подхвърля „Айде бе, ти не умре ли?“, на което той отговаря „Да ти изсъънат устенцата“, тя продължава „Да та намерът у гробищата, жив да та закопаат“ и така се заформя един съвсем кротък и незлоблив разговор. Когато се карат, е съвсем друга работа. Тогава употребяват изречения, от които капе кръв, хвърчи огън. Неподготвеният слушател може като нищо да се разболее, а дори и по-лошо, като ги чуе.

Както всичко у обитателите на Резервата, така и езикът им е особен. Учените от БАН трябва да вземат сериозни мерки по опазването на това словно богатство, което в условията на глобализация е застрашено от изчезване. На първо време МВР може да постави заграждения от бодлива тел по границите на Резервата.

Една от характерните черти на обитателите е разбирането им, че всички, целият свят на тях им е задължен. Просто така, без причина. Друга тяхна особеност е възприемането им на личния живот на другия като нещо общодостъпно и прозрачно. Затова не трябва да се учудваш, ако там на улицата те спрат и започнат да те питат защо още не си се оженил, кога и защо си се развел или просто кога ще си сложиш казанче на тоалетната, понеже през прозореца се видяло, че нямаш. И ако не им отговориш подобаващо, лошо ти се пише.

Този опит за събиране и превеждане на използваните в Резерват „СЕВЕРОЗАПАД“ диалектни и жаргонни изрази е в процес на допълване и обогатяване и изобщо няма да е лошо, ако знаете и пратите на посочения адрес нови попълнения.

ПРЕВОДНО-ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК

Думите не са подредени по азбучен или някакъв друг ред. Резерватът по никакъв начин не подлежи на подреждане и систематизиране. Акцентологията също е пропусната, ударенията са важни за правилното разбиране на съответната дума, но просто помолете някой познат, произлизащ от Резервата, да ви я изговори. Една от особеностите в изговора е наблягането на съгласните звуци. Получава се нещо като падане на камъни, като чупене на клони, като тежки стъпки в стая пълна с хлебарки, като съскане на сто гърмящи змии и ссттигга ттолкуввъ.

 

пустиняк – първата и най-бързо научавана дума, служи за универсална обида, със силна емоционална натовареност (Пустиняк мръсен. Тоа е голем пустиняк.), в произношението се влага злъч, лют червен пипер и змийска отрова

омраз – също често използвано определение, подобно на пустиняк

поган – по-рядко употребявана обида

плякор – паплач, сган

келеметор – паплач, сган, бедни хора

копилитор – същото като горните две

дзвер – звяр

изклесък – презрително, изтърсак, с особена емоционална натовареност, универсална обида

тава – това

прошляк – нещастник, бедняк

яла – ела, яла сам – ела тук

язе – аз, тизе – ти (Язе, тизе и момчеата с колелеата.)

ластунье – сухи царевични стъбла

лазда – може би, сигурно

оти – защо

онодвам – глагол с общ смисъл, правя

преонодвам – преправям

капъшка – чепка на плод или зеленчук

козъ (овцъ) рапатичава – болна, кашляща коза или овца, обида за жена

еш ги па таа – виж я пък тази

да ти ям (да ти папам) дробеца (сърчицето, бъбречето) – мило, гальовно обръщение към дете

зея, зеиш – викам, викаш, крещя, крещиш (Кво сса раззеяла ма, затвори малко таа уста!)

е пъ къ, ми къ – е пък как, ами как, изразява силна увереност в собствените думи (Е пъ къ да гу не познавам?)

връй майната си гъзина – ругатня

връй путкатарагата на сенкя – ругатня

ти го набия у дробо (у грълото) – рядко употребява-на ругатня, половото желание е насочено към белия или черния дроб (гърлото) на обекта

ша го мууна като лазарски мореник на сбор – ще го изям с голям апетит

плашипутарник – определение за грозен човек

лайновоз – обидно, за дебел, отпуснат човек

 

 

гъзере – само в множествено число, задни части, задник (Ша си разтръкаш гъзерете. – подигравка, субектът се присмива на някой, когото смята за неподвижен и/или мързелив)

да ми едеш (тук следват различни анатомически органи и/или телесни секрети) – ругатня, която се използва обикновено от жени, но няма ограничения, всеки предлага за консумация, каквото има и каквото смята за най-гнусно

или ша влазаш, или ша излазаш – или ще влизаш, или ще излизаш

шти ебъ путката майна – ругатня, неутрално (забележка – навсякъде глаголът еба е с ударение на е)

пелентозавър – несъществуващо митично животно (от Северозападната митология), обида, грозник

еба с уя и помалко бозаа – труднопреводимо по смисъл, субектът е силно възхитен от себе си и държи всички да го забележат, уточнява на какво е способен във вдъхновението си

ша ма фанеш да ма поразведеш – ще ме хванеш (подразбира се за какво или се доуказва с жест), за да ме поразведеш, да ме поразходиш, изразява несъгласие по спорен въпрос, а такъв е всеки един

дии – дии (дее – дее) – изразява учудване, по-скоро приятно, голяма изненада, нещо като еба си майката

очеплезил – използва се предимно в това глаголно време, многозначно, облещил, покатерил, разкривил, напил се (Ква луна са а очеплезила. Каква луна се е облещила. -лирическо отстъпление, възхищение от пълнолунието, неприсъщо за повечето обитатели на Резервата; Слазай оттама, кво си са очеплезил!, Глей го тоа ка са а очеплезил!)

чеплезя се – лигавя се, държа се неприлично (Недей да ми са чеплезиш, шти откроа един шамар, та шти доде като аризано. Недей да се лигавиш, ще ти ударя един шамар, та ще ти дойде като харизано (без пари).)

неалит – калпав, лош (Могу си неалит бе. Много си лош.)

отвъде, удвъде – оттатък, в другата стая (Язе отвадам удвъде. Аз отивам оттатък.)

сакам – искам (Кво сакаш тизе от мене бе!)

ботур – пън, използва се предимно в преносен смисъл обидно, темерут, дървеняк, ръб, недодялан, груб човек (Кво глеаш като ботур бе!)

мюзевир, мюзевирин – недодялан, груб човек, голяма част от обитателите на Резервата се гордеят да бъдат определяни с тази и горната категория

кво гледаш кат тава де души пилетата – какво гледаш като това, което души пилетата, т. е. като пор, темерутски

фараж – малка лопатка за смет

ша й набия пепеяка у гъзерете – непреводима закана, става въпрос за пепеляк, пепел и задни части, закана

пароляк – пари

смрадуляк – смрад, нещо отвратително, обида (Смрадуляк мръсен!)

краконяк – вампир, таласъм, грозна гад, забелязва се, че наставката -як е много производителна в говора на Резервата и придава емоционална натовареност

връй джендема – върви на майната си, джендем – далечно неопределено място, пустош, може би думата има по-точна етимология, която не ни е известна

орандзавел – скапан, състарен, смачкан, съсухрен (Ма мого си орандзавел бе. Много си се скапал.), носи голяма експресивност, предполага се, че може да съществува и глаголът да орандзавея

маалиии – изразяване на възхищение, обикновено когато се случи някой инцидент

клен – определение за непохватен, глупав човек, шматка (Да та ебъ у кленя.)

шъкам – мушкам, употребява се в сексуален контекст

отпарай – махай се, изчезвай, марш оттук, прогонване

дръпай – същото като отпарай (Дръпай, докаа мръзнало. – Тръгвай си, докато още има време.), заплашително

рампраш – същото като горните две, дръпай, отпарай

да ти серъ в устата – изразява несъгласие с думите на другия

най обичам леба и да еба – северозападна сентенция, житейска философия, най обичам хляба и сексуалното общуване

шта шибна, та шта прекъсна – ще те ударя, та ще те скъсам, закана

зашлекнах са – задавих се

забакнах са – задавих се

шта шибна (удара), та шта зашлекна (забакна) – ще те ударя, та ще се задавиш, закана

сплесках кофата – отслабнах

скраклюзен – омърлушен, жалък

връъ му гу – паразитно вмятане, в превод да му го завра, не се уточнява на кого, по принцип, на всичко, може да има положителна и отрицателна натовареност в зависимост от случая

да та еба у дреата – да те еба в дрехата, универсална ругатня, може да съдържа както симпатия, така и презрение, приятелско обръщение, смислово непреводимо, използва се също и еби са у дреата

кръшняк – анатомически орган, кръст (Заболе ма кръшняка от работа.)

еба си кефа, я шса насера, мамка му – изразява силно емоционално задоволство, използва се и от подрастващите момичета

осрах са до плешките – обърках нещата

„Майка ми е мъжка“ – надпис до шофьора в северозападен автобус, отговор на всички, които имат да казват нещо за майката на шофьора

стига яде говна – престани да говориш

клефук – голямо изпражнение, използва се като обида (Да та ебъ у клефука.), придава образност и живописност

я шси връа – аз ще си вървя

драмон – обидно определение (Да та ебъ у драмоня.)

глангор – голям, груб човек (Да та ебъ у глангора.)

ламер – груб, непохватен човек

ала – хала, змей (Пиеш като борованска ала.)

клепаре, клаповци – чехли за ходене в черния двор, обикновено в клепаре се превръщат старите обувки

кво мъ дзепаш бе – какво ме гледаш, заплаха, отправена обикновено към непознат или чужденец, звучи предизвикателно и грубо, целта е да бъде прогонен от Резервата или да създаде условия за побой

скучубра – грозна жена

е те тукеенкъна те – ето тук, уточнява максимално мястото

еее, клепарестия – хей, ушатия

обе роби – паразитно пиянско вмятане, част от стиха „О, вий, роби на труда“, обикновено високо прокламирано от говорещия, изразява крайното му презрение към трудещите се

спи градъ и циганете краднат – интепретация на Дебеляновото „Спи градът в безшумните тъми“

ша еба да – след което може да следва всеки един глагол, ще взема да, модален глагол, (Ша еба а та шибна, та шта подфръла. Ще взема да те ударя, та ще те подхвърля. Ша еба да си ода. Ша еба да си тръгам. Ша еба да го изям. и т. н., използва се също и Оти не еба да... Що не еба да... Що не ебеш да...)

ша еба а са засила, а та бууна, а та прибия – ще взема да се засиля, да те ударя, та да те прибия, ругатня, закана, съчетанието на няколко глагола внася особена динамика и живописност

кой пъ не ебе да... – подобно на горното, изразява намерение за действие, с кой субектът има предвид себе си

бе що ти не еба майкята я на тебе – ругатня, която показва, че на субекта му е омръзнало да говори и прекратява отношенията си с другия

нема да та забава – няма да те забавя, иронично, с противоположното значение, означава, че говорещият няма намерение да изпълнява това, за което е помолен

да пъкна – да се покажа, (Пъкни ма ооу, яла а ти кажа нешту. Покажи се да ти кажа нещо.)

кой кво ми е дал на мене бе – често използван израз, житейска философия, говорещият просто задава риторичен въпрос – на него никой нищо не му е дал, въпреки че му е длъжен по подразбиране, използва се също кво си ми дал ти на мене бе, след което следва скандал

деебъ твойта мама недоправена у сичката пичка деебъ – непреводима ругатня

кутлеварка – метален съд за мляко, вода и т. н.

казма – права лопата (Подай ми казмътъ.)

каластирка – вид мотика

наджак – брадва (Ша та насеча с наджака. -често използвана закана)

чако (дако) – нищо, какво от това, няма значение, не ми пука

ебал съм гу – няма значение, не ми пука, какво ме засяга

ич ми не дреме на дедовеца – изобщо не ме интересува, под дедовец субектът има предвид мъжкия си полов орган, който в случая представя като нещо старо и опитно, особено любопитно е използването на съчетанието от подрастващи

дреме ми на сайдера – подобно на горното

фащай шуртака – хващай гората, заминавай

фащай пъкя – хващай пътя, тръгвай си